|
NA LISTI Od 04.8.2010.g. /
LISTED SINCE August 4th, 2010 among leading European magazines: 
|
All Rights Reserved
Publisher online and owner: Sabahudin Hadžialić, MSc Sarajevo & Bugojno, Bosnia and Herzegovina MI OBJEDINJUJEMO RAZLIČITOSTI... WE ARE UNIFYING DIVERSITIES |
|
|
|
|
Dimitar Hristov, Sofia, Bulgaria
ДИМИТЪР ХРИСТОВ е български поет, драматург и преводач. Роден е на 17 май 1957 г. в Благоевград. Израства в София и завършва специалностите българска филология и реторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, бил е завеждащ отдел „Литература” на в. „Пулс”, управител на „Софкнига” ЕООД, главен редактор на в. „Български писател”, председател на Кабинета на младия писател при СБП, книгоиздател, сценарист и водещ на телевизионното седмично предаване „Време за поезия”, главен експерт в Министерството на културата. Директор е на Българския културно-информационен център в Скопие, Република Македония. Негови книги с поезия са отличавани с национални литературни награди и са превеждани и издадени в Русия, Сърбия, Албания и Република Македония. Има публикувани стихове и на английски, френски, испански, украински, полски, италиански, гръцки, китайски, арабски и други езици. Негови пиеси са поставяни и публикувани в България и в Р Македония. Димитър Христов композира и изпълнява с китара песни по свои стихове, някои от които са включени в авторския му албум „Сърдечен ритъм”(2011 г.). Носител е на наградата „Сребърна лира” на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България и на други награди от фестивали на поети с китара. Превежда поезия от руски, украински, сръбски и други славянски езици, преводач и съставител е на десетки книги и антологии. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти.
VILLA AMIRA, Street Ante Starčevića 33,
|
LP vinyl sell from
|
Dimitar Hristov in Sarajevo, BiH 2012.
|
Dimitar Hristov and our Editor in chief Sabahudin Hadžialić in Sarajevo, BiH, 2012.
|
|
Bijeg ka stvarnosti
Da li je moguće ispreplesti aforistični oblik (samo to) predskazanja, poetiku smislenih nagovještaja predočene ljubavi i, da ne zaboravim, uobličenu poruku vlastite spoznaje? Da li je moguće pjesnikom opstati u susretu sa gitarom, sluškinjom umjetnosti? Da li je moguće poetiku dolaska u svijet nerealnog zamijeniti bijegom ka stvarnosti? Da. Dimitar Hristov je pravilo izuzetku što stremi. Riječ urednika Sabahudin Hadžialić 10.2.2012. |
Escape to reality
Is it possible to weave aphoristic form (only that) of predictions, poetry of meaningful suggestions of presented love and, do not allow me to forget, embodied message of its own cognition? Does the poet can survive encountering with a guitar, that maidservant of art? Is it possible to replace poetry of arrival into insubstantial world with an escape to reality? Yes. Dimitar Hristov is the exception that aspire towards the rule itself. Editor's word Sabahudin Hadžialić 10.2.2012. |
|
СКЪСАНАТА СТРУНА
В памет на цигуларя Владимир Владигеров Тя изпълни своя дълг, скъса се, но след концерта. Струна-ла – изящен стълб в репетиция, на сцена... Колко ноти преживя, колко музика раздаде – нажежени тетива от романси и балади. И цигулката сега плаче за такава струна – лъч на радост и тъга, слънчева и пълнолунна. Скъсаната струна днес е прекъснат път в средата. Ла-минор е скръбна вест, ла-мажор е безвъзвратност. Но със тази струна той – цигуларят ни завърза в своя музикален строй, в свойта неживяна възраст. ПРИЧАСТИЕ Този шепот на белия сняг, тази бяла картина навънка правят черния делник благ и трепти във сърцето, прозвънва вик от детството, дъх на чай под крилата на мама и тате – бяла приказка с весел край и шейна, полетяла със вятъра... Беше мрачно в душите ни днес, беше скучно и жално, и глупаво, бяхме в плен на проблеми и стрес... Нека белият сняг ги затрупа. Нека пламне гореща любов, нека тръгне лавина от щастие – в този свят черно-бял моят зов нека бъде сигнал за причастие. Нека минем през огън и мраз и пречистени, нежни и влюбени да танцуваме с вятъра валс, в навалелия сняг да лудуваме! КЪМ СЕБЕ СИ Тренирай тяло, воля, ум, на възрастта не се предавай, върви напред – без много шум да изпреварваш свойта слава. Да изпреварваш старостта, умора да не те настига, събрал страстта и мъдростта, пиши единствената книга. В единствения си живот дано да си намерил пътя към обичта. И твоят плод да надживее всички смърти. Във разноликите си дни се извисяваш или падаш от висини към дълбини, от Еньовден към листопада. Съдбата ти е календар, богат на щастие и мъка. Ти можеш да си млад и стар, но знаеш: няма рай без пъкъл. РАЗКАЯНИЕ Всяко завръщане не е там, откъдето си тръгнал. Всяко начало не е там, където си бил. Този свят е спирала, макар да изглежда кръгъл, този живот е битка, в която никой не е победил, освен Твореца, понесъл товара на дните ни, изстрадал кръвта и сълзите на всеки наш грях – тази негова мисия незавидна и възхитителна осмисля вината за всичко, което до днес преживях. Всеки път, когато смъртта ме целуне и каже: „Хайде, не ти ли е време да легнеш с мен?” – аз се вглеждам в очите й – две пълнолуния и захлопвам вратата и хуквам, от ужас смразен... Нека пея със слънцето, нека скитам със вятъра, да не знаят умора изранените ми пети, за да мога още да вярвам в любов и в приятелство и в Твореца, който: греховете ми земни ще опрости. ЕПИЛОГ Непредсказуем, идва краят... Цъфти април, деца играят, отекват стъпки на художник (или на донкихот с триножник) със недовършена картина – пейзаж от зимата с пъртина, която води към небето, а там догонват се и светят луна и слънце, и надежди – къде пъртината отвежда?.. Снегът ще се стопи и тука ще се завръщаш ли с капчука, с крилата, с песните в гнездата, с водата, бликнала в недрата и напоила всички корени... И камъкът ще проговори, за да се изповяда страстно и мъката му да угасне, на цветето да се усмихне... Кълвач ще срича твойте стихове и ти, небрежен, непохватен, ще се загубиш във гората, за да намериш миг спокойствие, далеч от всичко непристойно. И в този миг ще си щастлив, ако си жив, ако си жив. ПИСМО ДО АННА През гари, улици, площади, блокади, сгради, листопади, през пролет, лято, есен, зима Ти си ми тъй необходима, че аз те търся дни и нощи, зова те като „Бърза помощ” и ще изтлея яко дим, но знам, че съм необходим, за да се срещнем и познаем по онзи код неразгадаем, със който любовта започва без уговорка, без отсрочка. И докато се насладим на чудото, което движи света и нашите съдби, разбирам, че скоропостижно връхлитат ни съдбовни чувства и трябват нежност, плам, изкуство, за да превърнем мимолетното в звезда, която да ни свети и да огрява чак до гроб интимния ни хороскоп. Това писмо до Тебе пиша и няма нищичко излишно във него, щом не си до мен, но тананикаш мой рефрен... Когато се завърнеш тук, ще пеем с птиците от юг и любовта единосъщна ще бъде светлата ни къща. Във този или други град, на този или друг площад аз няма паметник да вдигна на някоя любов-енигма. Едничка Теб ще възвисявам, каквато си – досущ такава, че ме изпълват страст, тревога, как съм живял без теб – не мога да искам друго от съдбата, освен най-нежното разпятие на любовта ни – Аз и Ти – две слети във една съдби. 
Dimitar and Anna
|
КЪЩАТА С РОДОВА ПАМЕТ
По стъпалата се изкачва времето и влиза във съня й зимен, за да си спомни съкровените лица, събития, години. Днес къщата мълчи замислена, самотна между нови блокове – гнездо на стари ръкописи в компютърната суматоха. Стопаните са отпътували в небитието. Ала плочите си спомнят тяхното танцуване и чувствата им – с многоточие. Годежи, рождества, задушници. Делби, наследници нехайни... Коминът крие глътка пушек от топлите уютни стаи. Какво ще стане с тая къща – парче от миналото време, щом никой в нея се не връща и бурените я превземат? Израстват здания бетонни, многофамилни, ала глухи, не искат нищичко да помнят, притискат къщата – да рухне! Крепи ли се или ще падне, занемарена и обидена? Но търсим в нея с поглед жаден това, което си отиде. И няма вече да се върне неумолимо младостта ни, а къщата мълчи посърнала с незнайното си завещание за двора сенчест със дърветата, садени тук от внук и дядо и за съдбите ни, заченати в дом с родовата наша памет. ЖИВЕЙ Живей с духовните си братя, а не с търгаши и глупци, за да ти грее светлината на преподобните отци. Живей с най-смелите надежди, бъди докрая оптимист и пътят ти ще те извежда при извора дълбок и чист. Живей напук на всяка болест, напук на злоба и печал и знай: без чест, любов и доблест не си живял, не си живял. СЪЛЗА От крясъци и шум моторен аз оглушах за своя глас. Градът е морга, крематориум, тук алтруизмът е в контраст. И бродят сенки и подобия на онзи горд човешки дух, опустошен от злост и фобии, лишен от слово и от слух. Когато с тези думи бледи едва долавям същността,.. намирам изхода последен в една отронена сълза. ОТЛОМКИ *** Когато галиш, трябва да е чисто твоето сърце. *** Топлината на двама е повече от топлината на трима. *** Най-високият връх по житейския път се нарича Любов. *** Не винаги самотата предхожда голямата любов. *** Закъснялата любов е по-устойчива от подранилата. *** Вятърът е непредвидим любовник – може да опрашва, но може и да руши. *** Децата са ангелската непорочност на любовта. *** Всяка раздяла доказва, че всяка любов е единствена. *** Любовта във всяка възраст е различна – очаквай да се случи нещо ново, не онова, което е било. *** Любовта е утехата на бедния. *** Любовта не може да се спестява и да се трупа. Колкото повече я раздаваш, толкова повече я получаваш. *** Най-груби са ласкателите. Най-ласкави са лястовиците. *** В основата на всички изкуства е синкретизмът, а това е другото име на любовта. *** Любовта е толкова различна и толкова еднаква – като мярката за красота. *** Спри, огледай се, ослушай се в сърцето си и ако няма капчица любов във теб, не продължавай. *** Страданието е последното убежище на любовта. *** Не е възможна любовта без искреност – маските не могат да обичат. *** Когато се срамуваме и всячески подтискаме голямата любов, значи сме незрели. *** Безпричинната ревност е най-добра предпоставка за изневяра. *** Защо причиняваме най-много болка на тези, които обичаме? *** Когато имаме много възможности, търсим невъзможната любов. |
|
|
|
|
.
Copyright © 2014 DIOGEN pro culture magazine & Sabahudin Hadžialić
Design: Sabi / Autors & Sabahudin Hadžialić. Design LOGO - Stevo Basara.
Freelance gl. i odg. urednik od / Freelance Editor in chief as of 2009: Sabahudin Hadžialić
All Rights Reserved. Publisher online and owner: Sabahudin Hadžialić
WWW: http://sabihadzi.weebly.com
Contact Editorial board E-mail: [email protected];
Narudžbe/Order: [email protected]
Pošta/Mail: Freelance Editor in chief Sabahudin Hadžialić,
Grbavička 32, 71000 Sarajevo i/ili
Dr. Wagner 18/II, 70230 Bugojno, Bosna i Hercegovina
Design: Sabi / Autors & Sabahudin Hadžialić. Design LOGO - Stevo Basara.
Freelance gl. i odg. urednik od / Freelance Editor in chief as of 2009: Sabahudin Hadžialić
All Rights Reserved. Publisher online and owner: Sabahudin Hadžialić
WWW: http://sabihadzi.weebly.com
Contact Editorial board E-mail: [email protected];
Narudžbe/Order: [email protected]
Pošta/Mail: Freelance Editor in chief Sabahudin Hadžialić,
Grbavička 32, 71000 Sarajevo i/ili
Dr. Wagner 18/II, 70230 Bugojno, Bosna i Hercegovina
